Безплатен бюлетин всяка седмица, всички актуални промоции

 
Разказите от конкурса 'Открийте Света'

От тук започва България


Фарът в Шабла – най-източната точка на България, построен през 1876г. е точно копие на Александрийския.



Четох много.
Прекарах месеци , задавайки въпроси на всемогъщия гуугъл.
И въпреки оскъдната информация и ненадеждните сведения бях решил – заминавам на север. Направих дълъг план с местата, които си заслужава да се посетят, взех триста лева на заем – готов съм.
...
Беше краят на юли. Слънцето изгаряше, а аз се задушавах.
Петък. Свърших работа около 6. Предстоеше ми дълго пътуване.
...
Събудих се около Варна. Беше събота сутрин, а аз почти не бях спал.
Прекарах цялото пътуване вторачен в бялата линия, но нито тесните пътища, нито тройните изпреварвания на колеги със скъпи вседеходи успяха да ме събудят така, както неравностите по кратката магистрала преди Варна.
Предъвках сухата закуска и допих студеното кафе.
Сетивата ми се изостряха. Морето все още не се виждаше.
...
Варна, 23 юли 2005, 8,40ч.
Морската столица.
Панелни блокове и задръстване – досущ като неморската такава.
...
Бялата лагуна, 23 юли 2005, 13,20ч.
Поръчах карагьоз на скара и пиво. Нахвърлих се жадно на бирата. Изчезнаха мигом несгодите от дългото пътуване и няколко часовата невъзможност за разпъване на палатката. Тя беше до мен и ме гледаше нежно. Бялата лагуна. На почивка съм.


Плажът на Бялата лагуна е сгушен сред отвесни скали. Истинска перла на Северното Черноморие



2.00 след полунощ. Музиката не спираше. Бяхме избягали от Чалгария, но иначе приятните хитове на италианската естрада вече часове се забиваха в мозъка ми. Крайбрежно заведение. На не повече от 50 метра от палатковия лагер. Празно повече от час. Малоумно решение на малодушен местен управител с надежда да събере някой грешен левец от братята руси.
Беше втори ден. Раздирах се. През светлата част на денонощието бях попаднал в рая на спокойствието. В главата ми нахлуват цитати от Алеко. Отвесни бели скали, симпатичен малък плаж, безлюден, любов, слънце, липсват ми думи...


Иначе прекрасният къмпинг на Бялата лагуна, вечер се превръща в злокобна дискотека без клиенти



По тъмна доба пак вършееше злият комерсиален дух от Сицилия. Пак Алеко, но цитатът друг.
Не издържах. Бях смел. Питиетата проговориха. За час събрах всичко – палатка, посуда... Заспах.
...
към Шабла, 25 юли 2005, 9,40ч.
Имах чувството, че ще се срастна със седалката на колата. Бяхме актьори в роуд муви. „Момчета, от тук ли е пътят за Шабла? – въпрос към група мургави братя. – От тук все направо, в дясно има разклон за Вранино, ама ти не завиваш, се направо. – излъгаха ме те, след около 30 минути разбрах аз.” За нерви нямаше място, времето беше прекрасно, слънчогледите ни намигаха, разлюлени от лекия вятър. Холандският привкус се засилваше от експерименталните ветрени генератори, около три на брой, единствени в България. Унесох се в мерзки мисли за западни страни. Сервантес ми шепнеше в ушите. Блян.
Получих телефонен повик от службата. Кисела усмивка. Не включих повече проклетия мобифон. „Вива Лас Вегас” и очила тип „бъбреци” – ще се наслаждавам и на малките неща, това е моята почивка. Незначително. Вятърът свистеше в ушите ми, автомобилът се носеше мудно по прашните пътища на родината, така мудно работеха и хората на полето. Богатство – та кога друг път ще попаднеш тук. Бях изумен. Безбрежни поля, обсипани сякаш със скъпоценен метал, грациозни растения, загледани в небето и само на няколко метра от тях безбрежната водна шир. Тананиках си „Поля от слънчогледи” и се радвах, че тази група успя да остане на сцената. Унесох се. Приближавахме най-източната част. Приключенско.


Плажът на къмпинг “Добруджа” – забравената перла на XX век



Знаех, че започва истинската ми Почивка. Акостирах в къмпинг „Добруджа” на няколко километра от Шабла. Разточително. Попаднах в шикозен ризорт от края на седемдесетте на миналия век. Луксозни панорамни бунгала на метри от морето. Огромен прозорец вместо стена и овални кресла на мъничка веранда. Е, вярно, че нищо не беше подменяно от самото създаване на курорта, но похабените мебели шепнеха за отминали времена на скъпи почивки за отбрани чиновници. Винаги съм се учудвал на строителството с огромен размах преди десети. Масивен ресторант с просторна тераса на самия морски бряг и цял етаж тоалетни, на които могат да завиждат дори луксозните такива в НДК. Вече казах – Разточително.


Това място бе спряло в двадесети век. Италианската музика е на почит, а „Бургаски вечери” все още разплакват. Интересното беше, че бяха останали всички онези порядки, за които може само да завиждаме на родителите си.

Обслужването бе по-добро и от най-скъпите хотели в Албена. Сервитьорите бяха с бели ризи и панталони, някак приятелски настроени, искащи да ти услужат, а за бакшиш въобще не бяха чували. Готвачът беше от златното поколение на Балкантурист, а освен Техникум по обществено хранене със сигурност беше завършил Приложни изкуства в елитна академия.



Без никога да съм имал сантимент към онези времена се чувствах добре.
Седях на металната маса загледан в пейзажа. Пожелавам всекиму подобно чувство, прекрасна вечер в компанията на любим човек на прекрасно място. О! Спри сърце!


Черно море Vs. Шабленската тузла



. . .
Природата е действала с размах. Сладководно езеро с лечебна кал за милиони и море за милиарди са разделени от не повече от 50 метра и разменят ласки при по-бурно вълнение на фона на Александрийския фар или поне на българското му копие, построено през далечната 1876. Факт.



Рибари се препичат на слънце и чакат слука на двата бряга. Спокойно е. Пиех кафе и чертаех планове, жаден за впечатления. Отново се сетих за Алеко. От тук нататък той беше неизменно в главата ми. Непритежавайки неговия талант, клиширано само ще ви припомням неговото име и Ниагарски преживявания.

...
нос Калиакра, 27 юли 2005, 10,30ч.


Красотата на нос Калиакра не може да бъде фотографирана



Стоях на ръба. И така се чувствах. Мълчах. Само гледах. Калиакра. Безбрежно. Диво. Отвесно... Трябва да се види лично. Няма снимка, която да предаде емоцията. Спирам! Всяка дума би притъпила усещането. Грандиозно...



Красотата на нос Калиакра оставя без думи!



. . .
няколко часа по-късно...

Този ден казах грандиозно още два пъти. Пленен от вкуса на мидените ястия в „Дълбока” и изправен пред райските порти. Да... Да... Болата. Те обаче са си мои, никой не може да ми отнеме пламъчето, което запазих в себе си за студения софийски панел. Нито модните снимки в списания, нито медийният шум. Откажете се. Мои са!


Рай! Плажът “Болата”...



...

Дуранкулак, 29 юли 2005, 11,20ч.



Къмпинг „Космос”, Дуранкулак. Лунни кратери по пътя. Табели – няма. На входа те посреща комбайн, а една част е превърната в сервиз за селскостопанска техника. Без коментар. Вижда се Румъния. От тук започва България. Можеше и по добре...


Дуранкулак. От тук започва България



...
Балчик, 29-31 юли 2005


Балчик е оазис за хора с вкус




Дворецът в Балчик – символ на една истинска любов

Последните дни прекарах в Балчик. Интересно съчетание на планина и море. Няма да ви отегчавам с нескопосани описания. Единствено. Архитектурата е смесица от румънски, български и турски елементи. Хората са приятни и усмихнати, а квартирите обидно евтини. Задължително.

Що се отнася до Ботаническата градина с Двореца – Стига спорове, те са на всички българи! Точка!


Балчик е оазис за хората с вкус. Тихи, спокойни калдаръмени улички. Крайбрежни заведения, предлагащи всевъзможни морски деликатеси, бавна музика и приглушена светлина. Морето шепне истории за отминали времена, разказ за любовта между румънска кралица и турски войник, превърнала се символ на един достолепен град...


Авторът благоговее пред красотата на Балчик. Задължително...



Беше неделя. Потеглих обратно с нежелание. Бях изпълнил едва половината от своя план, обеднял с триста лева и неоценимо душевно богат. Любов – означава никога да не се налага да казваш съжалявам. Обичам красотата и емоцията, които ми дава Северното черноморие. Не съжалявам...


Епилог:
Чета много.
Прекарвам часове, задавайки въпроси на всемогъщия гуугъл. И въпреки оскъдната информация и ненадеждните сведения реших - Ще си купя къща на север. Някога. Задължително!

Последна редакция: 20.01.2018 04:47