Занзибар

news thumb article-main-img

Долар за носача на багаж, за шофьора на буса, с който стигаме до хотела, за служителя, който ни заведе до стаята, за сервитьорите, за всички. Местните жители в Занзибар са готови да ти помогнат във всеки момент срещу скромната сума, с която преживявят дневно.

И съвсем нормално. Занзибар не е индустриален остров. Единствената прехрана за местните жители – изключително дружелюбни и учтиви, е туризмът. Извън четири и петзвездните хотели беднотията е навсякъде. Къщите (по скоро колибите) са едноетажни, изградени от дърво, кал и палмови листа за покрив. В по-голямата част на острова (освен в Каменния град) няма електричество, газените лампи и керосинът се използват масово.

Вода, естствено, в къщите няма, а водоснабдяването става чрез обществени чешми на определени места в градовете и селата. Водата не става за пиене, затова местните я преваряват, преди да я пият. Мизерията и боклуците са навсякъде, за занзибарците опаковката на вафлата е като обвивката на банана – мислят си, че след време ще изгние и ще изчезне. Както любезно ни обясни нашият екскурзовод – „Правителството е въвело политика за извозване на отпадъците, но ще минат години, докато си изградим култура как да поддържаме чисто около себе си“.

Хотелите

Когато обаче влезеш в хотела, имаш усещането, че си попаднал в Рая. Накъдето и да се обърнеш, пред теб изникват пейзажи като от пощенска картичка. Изключително красиви градини с екзотични цветя и храсти, едноетажни луксозни бунгала, чисти и поддържани. Плажът е невероятен – ситен бял пясък, кристално чиста вода, палми, а фрешовете и коктейлите с папая, кокос и манго са в изобилие.