Пътешествие...към Дома

Meчтата ми е да пътувам, да обиколя света..., а може би и по-далеч...кой знае! Но накъде да тръгна – Гърция, Китай, Египет, Индия... А може би към Сибир, Антарктида и Хаваите! Копнея да видя нови хора, нови Светове (макар и всички да живеем на планетата Земя). Представям си че пристигам на някой девствен остров, където господства Природата, че пътешествам из дивите гори на Амазония, че изследвам водопада Анхел, че се нося из водите на Мъртво море. Откривам още екзотична Индия (със свещените води на река Ганг) и модерна Япония...

Някъде сред този блян обаче проблясва лъч червена светлина. Мигновено в съзнанието ми изниква въпросът: “Откъде и накъде?” Отговорът идва внезапно - от Дома и за Дома. “Защо за дома - си казвам.- Нали ще отивам в Китай и Индия?” А гласът ми отговаря: “Всички пътища водят към дома! Започни пътешествието си оттам!” Домът!!! Но аз познавам улиците, града, родния си край...Но...добре! Ще пътешествам из Дома си.

Решението не изглеждаше логично, но реших да се доверя на интуицията си. Взех тефтерчето си, химикал и фотоапрат и излязох от къщи. Имайки за цел да опозная Дома си, откривам, че всяко кътче от улицата ми навява спомени – близки и далечни, ярки и избледнели, съществени и не чак толкова. Тръгвам по улицата и пред мен изникват случки, думи, смях и разбирам колко много ще ми липсва всичко ако го напусна. Осъзнавам че Домът винаги ще има притегателна силанай-вече със своето спокойствие и сигурност. Поразена от тези мисли не усетих кога съм спряла. Огледах се и в съзнанието ми изнинкна спомен – мястото където беше първата ми целувка. Зарадвах се и бодро продължих напред. Стигнах до моето училище – най-старата професионална гимназия в целия старозагорски окръг – Търговската гимназия. Пресякох един от големите булеварди в града (“Патриарх Евтимий”) и се озовах в периферната алея на парк “Алана”. Допреди два месеца там имаше изложение на Липата (Стара Загора е градът на липите). Минавайки по китните и спретнати алеи на парка, достигам до високия паметник на Свети Георги Победоносец, който убива змея. Монументът е център на парка. Изграден е в памет на загиналите в Старозагорското възстание 1875. На излизане от парка се натъквам на две пейки, които неведнъж са приютявали мен и моите съученици през свободните часове в училище. Сещам се с радост за всички прекрасни моменти, изживени там и съм убедена, че ще има още и по-хубави.

Излизам на главната улица – бул. “Цар Симеон Велики” (перпендикулярно разположена спрямо бул. “Патриарх Евтимий”). Оглеждам се наляво – виждам магазини, банки, оглеждам се надясно – книжарница “Хеликон” (моят втори дом) и бившия универсален магазин. Поглеждам напред и виждам хора – старозагорци. Взирам се в лицата на мнозина, но не виждам познати. По-късно осъзнах, че подсъзнателно съм се опитвала да си изградя обобщена представа за облика на старозагореца. Но разбирам, че е невъзможно – толкова контрастни личности виждам – едни бодри и с оптимистичен взор, други – омърлушени и уморени, но всички имаха вид на хора с ясна представаза себе си и другите. Казаното до тук е твърде малко за хората от Стара Загора и за да ги опознаеш ти трябва много повече от един поглед върху непознато лице. И така неусетно достигнах до любимата си интернет – зала, а точно срещу нея се намира оазисът на цяла Стара Загора – Градската градина. Насред нея има голям фонтан, няколко чешмички и шахматни полета, разчертани на самия асфалт, където се събират хора от всички възрасти да играят шах. В горната си част е заета от люлки и катерушки – рай за малките деца.

От западната страна на градината се намира Общината – толкова е красива през зимата. Ще разбереш, че е така, драги пътешественико, ако я видиш украсена с разнообразни фигурки, лампички и гирлянди, а клоните на дърветата около нея светят. Ако тръгнеш надолу, ще стинеш до едно голямо езеро – там за първи път се качих на лодка. Но аз поемам нагоре! Минавайки покрай Съдебната палата и Драматичния театър “Гео Милев” по бул. “Митрополит Методи Кусев”. От двете страни на тази улица се намира Античния форум от римската епоха (2-6 в.). Едни и същи са датировката и произхода му с Амфитеатъра в Пловдив. През лятото той е сцена на оперните представления. Усешането да си там е невероятно – смесват се два различни свята, отдалечени на светлинни години един от друг – мъдростта и сигурността на миналото и и изненадата на настоящето. Чувствам прилив на енергия сред този магнетизъм.

Един поглед напред ме отърсва от мислите ми и продължавам нагоре, на север. Стигам до първата пресечка. На ъгъла се намира градската опера – била е една от най-големите в страната, но преди около 15 години е била опожарена. Днес тя все още не е възстановена. Пресичам бул. “Ген. Столетов” и вървя вече по алея, а не по улица. Новопостроена и добре устроена, алеята е най-хубавата в Стара Загора. Отляво на нея е едно от най-старите основни училища в града – на повече от 100 години – 2-ро СОУ “П. Р. Славейков”. Един след друг пред погледа ми се нижат първи, втори, трети фонтан и излизам на улица “Августа Траяна”. Тя носи едно от предишните имена на града. Нарежда сред наименования като Берое, Иринополис, Ески Загра, Боруй, Верея. Днешният град е възникнал на мястото на древното светилище Берое от 6-ти в. Пр. Хр. В историята на съвременна Стара загора присъстват трагични опожарявания от различни епохи. Благодарение на тях обаче днес Стара Загора е наречена Градът на правите улици – всички се пресичат перпендикулярно и са успоредни помежду си. Градът ни е един от малкото в България, които могат да се “похвалят” с толкова древна история.

Тук има останки от древни крепостни стени, опасвали древното селище Иринополис. А при започването на всеки нов строеж, почти навсякъде в основите се откриват разкопки, наслагвани през епохите до днешно време. И биват спирани всякакви дейности, защото реликвите от миналото формират историята за нас. Пък и кой не би се гордял да живее в град, създаден още преди римско време?! Всичко това го научих наскоро, докато опознавах историята на града си. Потънала в тези разсъждения се озовавам пред перлата на града – парк “Аязмо”, създаден от митрополит Методи Кусев. Той с лични средства е внесъл екзотични растения, с които днес е залесен паркът. Северните му предели се губят из горите по южните склонове на Средна гора. Княз Фердинанд е пожелал да направи Аязмото своя резиденция, но митрополитът не е позволил. Днес благодарение на неговата всеотдайност и грижа старозагорци се радват на свежата атмосфера и релаксират сред дървета, не толкова характерни за нашия климат и природа. Бюстът на Основателя е изграден в самото начало на парка, близо до тези на Христо Ботев и Хаджи Димитър. Тленните останки на митрополита се намират от южна страна на църквата “Св. вмчк. Теодор Тирон”. Аязмото за мен е като кинолента на голяма част от съзнателния ми живот. Не един и два следобеда съм прекарвала по алеите и площадките; не един път съм падала и ставала от катерушките и многократно съм обикаляла из китните пътеки, по които се носи ароматът и свежестта на гората и мирисът на разцъфнал люляк. Впрочем аз не споменах църквите в града – пет на брой и един параклис. Наистина за един двестахиляден град пет църкви не са достатъчни, но не можеш да не забележиш обаянието им. На желанието да запалиш свещичка, дори да не си вярващ и да отделиш двайсетина минути от времето си за наслада на мира и спокойствието, не може да се устои. Навярно е така с всеки храм, но това са тези от моя Дом. Как досега не сам забелязвала цялото това богатство около мен? Но се чувствам щастлива от този факт, защото повечето хора осъзнават това късно, а някои дори никога. В стремежа си към делови просперитет, живеейки със затворено съзнание сред стените на проблемите, забравят да се радват на онова, което имат и да благодарят за него.

Запътвам се към другите два най-големи парка в Стара Загора – езерото “Загорка” и Самарското знаме. Езерото носи името на най-добрата бира в България (намира се в близост до завод “Загорка”). Под него преминава река Бедечка – малка и не толкова пълноводна, колкото бреди. Но паркът и водата създават чувство на спокойствие – рай за почиващи и любители риболовци. Следващият и също толкова любим за мен парк е Самарското знаме. Името му идва от грандиозния паметник във формата на знаме, което е станало негов символ. Предишното му наименование е било Чадър могила на името на хълма, на който се намира. В подножието му са разположени медните статуи на борци за народна свобода (високи повече от 10 метра) – Бенковски, Раковски, Ботев, Скобелев и други руски генерали. Паметникът е издигнат за да почете паметта на храбрите българи загинали в бой за родината.

Музеите, които можеш да посетиш, драги пътешественико, не са като обичайните, в които всичко е изложено във витрини. В Къщата – музей Гео Милев например можеш да се докоснеш до една нова и необичайна атмосфера, имайки предвид, че един от най-бележитите хора на изкуството – Гео Милев – поет и публицист, е живял и творил там. Стара Загора съвсем заслужено носи прозвището Град на поетите. Освен Гео Милев, тук е роден и Николай Лилиев – поет – символист, създал нежна и лирична поезия. Друг музей, който заслужава да се види, е археологически обект в началото на бул. “Столетов”. Там ще видиш двете най-добре запазени жилища от новокаменната епоха (6 хил. пр. Хр.) в Европа. Усещаш ръката на историята, изваяла целия ти свят, как те докосва и се чувстваш част от света – значим и устойчив също толкова, колкото тези жилища.

Има още толкова места в шестия по големина град в България, които заслужават внимание и носят спомени за отминали събития, но те остават само за мен, разбрани и осъзнати, намерили своето място в душата ми. Домът никога не може да бъде опознат в целия му блясък заедно с всички негови обитатели. Затова, разхождайки се из улуците на моя град опознавам не само неговите, но и своите собствени граници. Дойде ли време да преплавам моретата и океаните, ще знам стойността на Дома и неговата значимост. Колко е хубаво да си у Дома! И когато тръгна на път към бленуваните чужди земи, ще бъда с вдигната глава и ясна представа откъде идвам и накъде отивам!

Текста е изпратен за участие в конкурса на:

и